Macedonian Documents

Petar Darvingov was born in Kukush (today Kilkis, Macedonia (Greece)) in 1875. He graduated Bulgarian Men's High School in Solun (Thessaloniki) in 1892. He continued his education in the Military School in Sofia, graduated it in 1896 with honors and was promoted to the rank of lieutenant. In 1900 Darvingov was promoted to the rank first lieutenant.

Petar Darvingov joined Supreme Macedonian-Adrianople Revolutionary Committee and in 1902, during the uprising in the region of Gorna Dzumaya headed a military detachment. During the Ilinden uprising in 1903 Darvingov was a military organizer of the bands of IMORO. Asvoivode of the revolutionary district of Seres he fought in the region of Melnik.

After the uprising Darvingov returned to Bulgaria and do a real service in the Bulgarian army. In 1906 he was promoted in rank of rotmistar (captain). In 1909 he graduated military academy in Turin, Italy. On May 18, 1911 Darvingov was promoted to the rank of Major and appointed assistant chief of the Intelligence Department in the headquarters of the Bulgarian Army. Darvingov took part in the First Balkan war, as with the Order № 5 September 25, 1912 issued by the head of the headquarters of the army Major General Ivan Fichev, Darvingov was appointed Chief of Staff of Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corps. On May 18, 1915 Darvingov was promoted to the rankLieutenant Colonel.

During the First World War (1915-1918) Darvingov was an organizer and in 1916 Chief of Staff of Eleventh Macedonian infantry division, completed by Bulgarians from Macedonia. In May 1916 Darvingov as colonel was appointed commander of the 1st Regiment of the 11th Macedonian division. One year he received the appointment of Chief of Staff of Moravian military region, which position remained to 1918. On August 15, 1917 he was promoted in rank of Colonel.

On November 4, 1918 Darvingov was transferred to the reserve and was engaged in scientific and public activity. His research interests were related to military history. Darvingov book "History of the Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corp" is one of the first studies on a single Bulgarian military unit and still is regarded as the best work dedicated to the corps.

Darvingov was honorary President of the Association of Macedonian-Adrianopolitan voluteers, as well as president of the Society of the Bulgarian publicists and the Bulgarian Association of military writers.

Независима Македония

2011-08-20T23:05:00.000-07:00

Macedonian Tribune Miladinov Brothers

2011-08-15T08:54:00.000-07:00

1902-1904 Macedonia French Maps

2011-08-15T08:20:00.000-07:00

1902-1904 Macedonia French Maps

Marthe D-r Tatarcheff

2011-08-01T14:41:00.001-07:00

1933 "APPEL des Femmes Macediniennes aux peuples libre et a la conscience internationale"

La Situation Juridique des Macedoniens en Yugoslavie

2011-07-31T14:55:00.000-07:00

MPO Poster VMRO heroes

2011-07-17T17:23:00.001-07:00

eRepublik Avatars

2011-07-12T12:43:00.001-07:00

1929 Macedonian Emigrant Association

2011-07-11T19:52:00.000-07:00

May 5th 2011 Macedonian Tribune

2011-05-09T19:54:00.000-07:00

July 7, 2011 . "Macedonian Tribune":

May 5, 2011 Macedonian Tribune:

Old MPO Calendars

2011-03-25T13:46:00.000-07:00

George Lebamoff about T.Aleksandrov and I.Mihailov

2011-02-22T22:19:00.000-08:00

March-1933-Ilinden

2011-01-12T13:25:00.000-08:00

Vasil Chekalarov

2011-01-06T11:52:00.001-08:00

..................

Снимка на великия войвода Васил Чекаларов. Снимката е надписана от неговата дъщеря Екатерина.

"Тези очи са били отправени към родния край!
Всички българи са били неговото семейство!
Вич е бил неговия вечен дом! Спи спокойно,
след теб идва твойто поколение!

Любящата те дъщеря: Екатерина"

Photo of the great leader Vasil Chekalarov. The photograph is inscribed by his daughter Catherine.

"Those eyes look to the homeland!
All Bulgarians were his family!
Vich was its eternal home! Sleep well,
after you come about your generation!

Loving daughter: Catherine"

1919 Macedonian Appeal

2010-12-25T15:10:00.000-08:00

Апел на Македонски Българи бежанци от Кукушко,Серско,Солунско,Скопско,Кочанско,Костурско и Велешко,към Македонските емигранти в България, да се работи за Автономията на Македония.

Appeal of Bulgarian refugees from Macedonia- Kukushko, Serres, Thessaloniki, Skopje,Kotchani, Kostur and Veles, to the Macedonian emigrants in Bulgaria to work for autonomy of Macedonia.

Makedonska-Tribuna

2010-08-28T07:37:00.000-07:00

Bulgarians_Granite_City

2010-08-04T19:19:00.001-07:00

По следите на забравените Българи в Америка

Предистория:

Колко ли Българи са чували за Гранит Сити,малкото градче в югозападната част на щата Илиноис,по магистрала 55? Ежедневно стотици Български шофьори на камиони пътуващи на югозапад от Чикаго преминават само на 2-3 мили от там,преди да влезнат в щата Мисури.А само преди 100 години Гранит Сити е бил центъра на Българската колония в Америка. Сеинт Луйс,Медисън и Гранит Сити са били голям индустриален център на Америка ,което е привлякло много емигранти.

Руско-Турската война през 1878 донася свободата на само част от Българите.На Берлинския конгрес Македония е върната на Турция. Голяма част от македонските българи избягали като предпочели емиграцията пред повторното робство.Много емигрирали в Америка. С потушаването на Илинденското въстание от 1903 г. българската имиграция в Америка се удвоява.

Българите, заселили се в областа на трите града са били предимно мъже от Македония. Сред 8000-10000 българи, живеещи в трите града през 1905 г. е имало само четири семейства. Тази особенност се запазва до Първата Световна Война.

Условията на живот в системата бакалавър борд, известен като боорт, са били депресиращи и нехигиенични. Социологът Греъм Тейлър намеренил десет, петнадесет, двадесет или повече имигранти, които живеят в една къща или апартамент под наем. Емигрантите понякога избирали един от тях да води счетоводство, събират наеми и плащане на сметки. Някои къщи наемали жена да се готви или чисти. Имало е случаи на 20 човека да се падат 10 легла в апартамент,10 човека дневна ,и 10 човека нощна смяна,които се редуват да спят.

Българите са били по малко на брой от поляци и чехи, но са били по-многобройни от словаци, хървати, словенци, сърби, украинци,гърци, унгарци и литовци. Българите се заселили в Западната част на Гранит Сити, близо до стоманолеярните и Британската металургична компания, в един квартал, известни като Hungary Hollow.Преди 1904, по-голямата част от имигрантите в областта на Западна Гранит са унгарците. След тази дата , те са изместeни от голям брой българи.

Годината 1907 е била историческо за българските в Гранит Сити, защото изграждат една църква, създават се два Български вестника,както и е начало на опустошителни икономическа криза.

През пролетта на 1907 г. съвета на православна църква успява с изненадваща лекота да събере вноски за закупуване на място за построяване на първата Българска църква в Америка.

Bестникът "Народен Глас"е допринесъл за запазването на българската народност и служи като връзка с родината,и играе важна образователна роля за новодошлите, които не владеят английски език.

През 1912 с новината че е започнала Балканската война, Българите в Гранит Сити се организират и няколко стотин доброволци заминават за Ню Йорк,откъдето отпътуват за театъра на бойните действия на Балканите,като се включват в редовете на Македоно-Одринското Опълчение. С началото на Между Cъюзничeckaтa война четирима македонски Българи пребили почти до смърт един италянец,който се усъмнил в бойните качества на Българския войник.Италянецът оцелял,но Българите били вкарани в затвора. През Първата световна война България е съюзник на Германия ,което създава доста трудности на Българите в Гранит Сити. Вестник "Народен Глас" протестира против несправедливия за България Ньойски Договор. С връщането на Вардарска Македония в пределите на Кралска Югославия ,нова вълна от Български емигранти залива Гранит Сити,много от които със своите семейства. През 1919 вече е имало толкова жени и деца ,колкото и мъже в Българската колония.

Българската работливост и икономичност започнали да дават резултат. Предприемчиви Българи започнали да отварят кафенета,ресторанти и магазини. В книжарницата на вестник "Народен Глас" имало околo 2000 книги.

Реклами на българските емигранти във вестник "Народен глас":

В същото време, бавно започнал процеса на американизацията на потомците на Българските емигранти. Български мъже се женели за американски жени, което отслабвало етническата идентичност на семействата. Много от българските родители не предали езика на децата си. След 1944 Българската комунистическа държава прекъснала всякакви връзки с тези патриотични Българи. Изоставени Българските емигранти бавно се Американизирали.

Тръгнах към Гранит Сити със смeсени чуства. Не знаех какво да очаквам. Знаех само ,че има една действаща Българска църква -"Света Троица",посещавана предимно от новодошли Български емигранти от Сеинт Люис.

Имах щастието да се запозная с един невероятен човек-експерт по историята и етнографията на емигрантите в Гранит Сити-Marvin Moehle.

Марвин с част от своята колекция.

Новините не бяха добри.Cпоред Марвин потомците на Българите са напълно американизирани. И все пак какво бе останало от Българите в Гранит Сити?

Марвин е успял да събере огромна колекция от снимки,книги,документи и носий на Българските емигранти.Той притежава повече Български носий от който и да е Български Етнографски музей. Мен все пак ме интересуваха и други неща,дали беше останало нещо от десетките бизнеси на Българите,както и исках да видя първата Българска Църква в Америка.

Пътувайки към църквата Марвин ми разказа ,че когато дошли Българите ,започнали да засаждат чушки и домати на най необичайните места в града. Знае се, че Българите винаги са били добри градинари,и тук в Америка за икономия или от любов

към земята българите правили свои градини където им падне. Марвин спря колата и ми показа нещо което не може да се види в други части на Америка. Отстрани на улицата по която карахме ,където обикновенно в Америка има добре окосена трева ,сега имаше засадени чушки и домати. Изглежда американизираните Българи не са забравили навиците на своите прaдеди.

Пътувахме към първата Българска църква в Америка. Съдбата на тази църква е наистина жалка,олицетворение на днешното Българско общество. Първата Българска църква, построена с толкова любов от старите български емигранти ,преди няколко години е изпаднала във финансово затруднение. Обявена е на търг за 1$. Марвин се свързал с известни "Български" бизнесмени от Чикаго, и с представителите на Българската държава в Америка. Никой не му е обърнал внимание. Църквата е продадена на Арменци и в момента е Арменска църква. Те са направили пристройка и са свалили двата купола с кръстове на тях. Камбаната на църквата е дадена в някаква военна база.Нито една от иконите не е заазена.

Единият от кръстовете е запазен в мазето на църквата.

Марвин и аз пред църквата. Часта с жълти тухли е нова, построена от Арменците. Българската част е с червените тухли.

Освен cградата,само полюлеите и прозорците са останали от оригиналната Българска църква.

Марвин ми показа, една къща и колата на новодошли емигранти от България в близост до църквата,които са дошли при свои роднини -стари емигранти от Костурско,Егейска Македония .

Исках да разбера дали нещо е останало от Българските кафенета,магазини и ресторанти в Гранит Сити и Медисон. За съжалeниe голяма част от емигрантите са фалирали и напуснали пo време на Депресията. Общината е съборила повечето от старите и необитаеми cгради.

Cградата на Палчев е все още там,но магазина не работи.

Cградата на Стоянов също стоеше ,но и неговия магазин не работеше.

Това беше всичко.Бях наистина разочарован!Българщината се беше претопила в Гранит Сити. Оставаше да видим Българската църква "Света Троица" . Марвин ,ми даде идеята да посетя старото гробище на Гранит Сити. Имало Български надписи по надгробните плочи.

Повече снимки от църквата може да се видят в моя Facebook:

http://www.facebook.com/album.php?aid=2041086&id=1581624596

Тръгнахме към старото гробище на Гранит Cитu. Марвин ми разказа че до 1941 повечето емигранти надписвали паметниците на своите починали роднини на роден език и азбука. При влизането на САЩ във войната е гласуван закон според който е било задължително паметните плочи да се надписват само на Английски език(странно от какво са се страхували Американците?). Много от Българските надписи са били заличени,но все пак някои са останали.

Всяка народност надписвала паметниците на своя език и азбука.Видях паметници на Сръбско-Хърватски,Немски,Полски,Иврит,Украински,Руски,Гръцки език и азбука.

Българските емигранти надписвали паметниците на Български език и с Българска азбука.Пред мен стоеше морална дилема -дали е редно да се показват снимки на надгробни плочи? Все пак реших в името на историята на Българската емиграция в Америка да ги покажа. Освен това много паметници са разрушени от вандали, и не се знае тези които са останали, колко време ще оцелеят.

Има разбира се и много паметници на Българи , надписани на Английски.

Вестникът на Бългаpите от Граните Сити -"Народен Глас" публикувал много реклами на бизнесите на нашите емигранти. Опитах се да открия имена от рекламите и да ги свържа с тези по надгробните паметници.

Bosheff:

Christoff:

Evanoff:

Gitcho:

Gitchoff:

Икона подарена от семейство Гичов на Българската църква "Света Троица".

Гошев ,един от основателите на Българския вестник "Народен Глас".Снимката му от весника е същата ,която е използвана за надгробната му плоча.

Ivanoff:

Kalanovsky:

Koleff:

Kostoff:

Lazaroff:

Mircheff:

Mitsareff:

Mitseff:

Nikoloff:

Palcheff:

Pelitchoff:

Petroff:

Popoff:

Staikoff:

Stavroff:

Stephanoff:

Theoharoff:

Veschurov:

Доста мрачно изглежда Българщината в Гранит Сити,запазена само върху надгробните плочи. Според моя приятел Марвин, стотици потомци на тези Български емигранти все още живеят в Гранит Сити,Медисон и Сеинт Лоис.Проблема е, че те нито говорят Български език,нито се интересуват. Говорих с една възрастна жена-потомък на емигранти от Костурско,която говореше на Костурски диалект-един прекрасен Български език ,който няма нищо общо с днешния сърбизиран "Македонски jазик" . Разбирахме се перфектно.Tази жена обаче е една от последните живи потомци на Българи от Егейска Македония.
И все пак,според мен има надежда. Марвин е опитал да събере всичко каквото е останало от Българите в Гранит Сити-народни носий,музикални инструменти,спомени,снимки,книги,документи....Ако България беше нормална държава,или ако богатите българи не се интересуваха само от собственото си благоденствие,Марвин щеше да бъде богат човек,а Българщината щеше да е запазена. Marvin има една мечта -да направи етнографски музеи. За това обаче са нужни доста пари. Ако Българската държава не си позволяваше едно ненужно-скъпо консулство в центъра на Чикаго,можехме да имаме най-богатия етнографски и исторически музей на Българската емиграция в Америка. Но какво ли се е променило в нравите на Българите за последните 150 години? Нека да си спомним ,че братя Миладинови издават техните "Български Народни Песни" със спонсорството на Хърватски Епископ. И тогава Българите не са могли да оценят богатството което имат. Марвин е един съвременен Миладинов или Шапкарев.Дали ще се намерят Български бизнесмени или организаций които да изпълнят своя патриотичен дълг? Изглежда че Българската държава е напълно безразлична. Дали нещо може да се промени с новия Консул на България в Чикаго. Времето ще покаже.

08-05-2010 Драгомир Богданов

Nov_1932_Ilinden

2010-07-28T18:17:00.000-07:00

1925 Die Makedonische frage

2010-06-08T15:08:00.000-07:00

In 1925 VMRO vojvoda Georgi Bajdarov write the book "Macedonian strugle" . View some other original letters by G.Bajdarov HERE.

1908 Makedonia

2010-06-07T20:22:00.000-07:00

Антон Тодоров Страшимиров (15.06. 1872, Варна - 07.12.1937, Виена). Роден в семейството на зидар, преселник от Разложко. 13-годишен напуска родния си град, скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи V (дн. IX) клас в Разград, след това в Земедеделското училище в Садово, което напуска. През 1890-1894 е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Развива активна просветна дейност. Редактира в. "Глас от Изток" (Бургас). Увлича се от народническия социализъм. През 1895 заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се с творчеството на X. Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк. Гимназиален учител във Видин (1898-1899). Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира литературното научнопопулярно сп. "Праг" (Видин). Учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899-1900); уволнен от педагогическото у-ще (заради спречкване с кмета) със забрана да учителствува. Участвува в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. Редактира в. "Реформи", орган на Върховния македоно-одрински комитет,

Kosturski spomeni

2010-06-06T14:30:00.000-07:00

1935 Спомени на Отец Златко Каратанасов,издание на "Костурското Благотворително Братство".

1907 The World's Work

2010-05-31T19:25:00.000-07:00

The World's Work - August, 1907

1909Holy Annunciation Macedono-Bulgarian Eastern Orthodox Church

2010-05-31T16:45:00.001-07:00

721 N Front St, Steelton, PA 17113

Holy Annunciation Macedono-Bulgarian Eastern Orthodox Church

Това е в предградията на Харисбург,Пенсилвания.

1909 Pisma za Makedonia

2010-05-02T20:56:00.001-07:00

Argir Manasiev

2010-03-22T18:33:00.001-07:00

1932 "Ilinden" magazine about Argir Manasiev:

Poster of the cheta of Argir Manasiev in the Museum of MPO-newspaper "Macedonian Tribune" in USA.

Аргир Наков Манасиев е български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско.

Привлечен от Гоце Делчев, Манасиев влиза във ВМОРО през 1894 г. и използва професията си като прикритие за революционна дейност. През февруари1901 г. е принуден да премине в нелегалност и до август 1901 г. е секретар в четата на Кръстьо Българията. Член е на районното ръководно тяло в Кавадарци, a от август 1901 до август 1905 г. е гевгелийски околийски войвода, като по това време негов четник е Леонид Янков. По време на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Димитър Занешев и Петър Юруков, е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“.На 18 1903 г. юли Сава Михайлов и Аргир Манасиев заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. След Илинденското въстание Манасиев води борба срещу появилите се чети е нагръцката въоръжена пропаганда. През 1905 г. е делегат на Рилския конгрес на ВМОРО. От 1906 до 1908 г. живее в София.

По време на Хуриета е учител в Гумендже, а през последвалата през 1909 г. криза в отношенията на дейците на ВМОРО и младотурците се включва в борбата срещу новите управници. По време на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на Първа гевгелийска чета. По-късно сружи в Нестроевата рота на 14 воденска дружина.^[3] След освобождението на Гевгели става околийски управител в новосформираната околия. След Междусъюзническата война от 1913 до 1919 година е околийски управител в Струмица.

Аргир Манасиев умира в 1932 година.След войната и загубата на Струмица и Струмишко от България през 1919 г. Манасиев се заселва в Горна Джумая, където става секретар на Окръжната училищна инспекция. Включва се в така наречената Спомагателна организация на ВМРО, имаща административни и съдебни функции в Пиринска Македония и е председател на Околийското управително тяло на ВМРО в Горна Джумая.

1914-VMRO-protest

2010-02-14T16:41:00.000-08:00

1914 Makedono-Odrinski and VMORO protest.

До негово Превъзходителство Сър Едуард Грей,председател на Лондонската конференция,до техни превъзходителства пълномощните министри на Германия,Австро-Унгария,Франция,Великобритания,Италия,Русия......

Копие до президента на Конференцията за мир ,Хага, президента на Социалистическия интернационал в Брюксел,президента на ЦК на Лигата за правата на човека в Париж, г-н Ноел Бъкстон,председател на Балканския комитет в Лондон,г-н Милюков депутат в Руската дума,Санкт Петербург,г-н Жорес,депутат,Париж,Дирекцията на прессбюрото на Министерството на външните работи и вероизповеданията на Царство България,г-н Жак Д. Буршие ,кореспондент на "Таймс" на Балканите,,София,г-н Николай Сурин,председател на Руската телеграфна агенция на С. Петербург,г-н Шарл Стокласка,председател на Кореспонденското бюро на Виена в София,г-н Коста Батолов,кореспондент на "Тан",София, г-н Р.фон Мах,кореспондент на "Газет дио ла Колкон",София,г-н Козак Чермак,кореспондент на "Матен" и др. .........

Македония е в траур и оплаква своите чеда.
Ваше превъзходителство,

Когато в името на избавлението на нацийте ,стенещи под турското робство,балканските държави обявиха война на Турция,македоно-одринци,живeeщи в България,Румъния,Америка и Бесарабия,подскочиха от радост при новината,че часът на голиамата битка за свободата е дошъл;те веднага се обединиха в опълчение и чети в София. И Македоно-Одринското опълчение ,наброяващо 16000 доброволци замина за театъра на бойните действия.

В Тракия ние водихме ожесточени боеве: при Кърджали,при Балкан Тореси, при Дедеагач,при Малгара и Фереджик,където ни се падна честа да пленим Мехмет Явер Паша с цяла една армия от 10000 души,при Шаркьой,където отблъснахме десанта на 10-ти корпус на Уршид Паша и Енвер Бей. И в Македония където нашите части завзеха няколко града много преди пристигането на редовните войски: Кратово,Велес,Кичево,Охрид,Струмица,Кукуш,Сяр,Кавала бяха завзети от нашите части.През тези паметни дни на славна борба срещу общия враг -турчина ,докато нашите редици бяха прострелвани от смъртоносното олово,докато българската армия летеше от победа към победа и носеше най тежкия товар на Балканската война,съюзниците на България ,Сърбия и Гърция без големи трудности завзимаха българска македония,където бяха посрещнати с отворени обятия като съюзници на България,като освободители.
Но илюзията не продължи дълго.Ние скоро научихме ,че в така наречените освободени райoни нашите сестри,нашите жени и нашите майки били изложени на възмутителни обиди от страна на сърби и гърци и че Македония щяла да падне под ново и по тежко иго от турския терор ,който убиваше човека,който убива духа на народа и неговите най -чисти прояви.

В първия момент ние не пожелахме да повярваме,че съюузниците на България ще се окажат толкова нечестни,че даже и кралете няма да признаят своя подпис,че във век ,в който националностите са отдавна образувани,ще се намерят държавници,търсещи да подчинят героични народи като нашия и по този начин ще нанесат най тежкия удар на така успешно създадения Балкански съюз.

Нe искахме да повярваме че Македония,в която сме се родили,би могла да бъде отново поробена,особенно след блестящите победи на българската армия и огромните и безкористни жертви,които България си беше наложила,за да ни дойде на помощ.

Уви! Събитията започнаха достатъчно рано ,за да съзрем призрака на една нова борба за освобождението на Македония от нейните нови поробители.

Сърбия и Гърция,отначало тайно,под маската на военни лиги,по късно открито,по най брутален начин,започнаха да изявяват претенций за по голямата част от Македония.Даже беше сключен гръцко-сръбски съюз за подялба на нашата нещастна страна. И в момента ,в който Българския народ героично продължава борбата срещу общия враг,съюзниците на България се готвеха да и нанесат вероломен удар.По този именно сценарий бе подписан мирът в Букурещ.
Букурещкият договор беше най-силния и най нечестния удар,който злата съдба до този момент бе нанесла на македонците.В същото време в което ни отнеха страната,поробиха нашите бaртя в Добруджа.Ние всички протестирахме срещу произвола ,който позволи на гърци и сърби да напоят с кръвта на нашите братя гробовете на бащите ни и да обявят извен закона честта на нашите огнища ,живота на нашите жени и деца.

Непрекъснато и по всяко време пристигаха нови и страшни новини от злочестата Македония.Кървавия шовинизъм на нашите нови потисници е в епогея си. А там ,в страната на двамата братя Кирил и Методий ,създателите на Българската азбука и просветители на славянството,за първи път от 11 века насам ще бъде забранено да се почете паметта на двамата апостоли.И не само че не може днес да се празнува славянския празник,но те даже не могат да кажат че са Българи.Именно така по силата на една несправедливост от нашата вековна борба за защита на националноста ни,на религията ни,на нашите училища-борба свещенна и героична,днес нищо не остава от нашите черкви,нашите училища и единственния факт ,че си българин,е считан като престъпление.

Ето защо днес ние пак протестираме срещу плачевното,нечовешко,дори чудовищно състояние на нещата,наложени от Букурешкия договор,и отправяме апел към съвестта на народите и цивилизацията,за да бъдат признати нашите права върху скъпата ни Македония.

Ние изискваме за страната ни -Македония,която ни принадлежи и за която сме решени на всякакви жертви,и искаме настоятелно от Европа и цивилизования свят автономия на Македония.

Ние,бившите македоно-одрински опълченци и цялата македонска емиграция,протестираме с всички сили срещу нечуваното и зловещо разпокъсване на нашата скъпа Македония.
Благоволете,Ваше Превъзходителство,да оцените правотата на свещенната ни кауза и молейки Ви да приемете уверенноста на нашата дълбока признателност,с която имаме честта да бъдем на Ваше превъзходителство,покорни слуги.

Македоно-Одринско Опълчение:

1 батальон от Дебър(Сърбия)
2 батальон от Скопие(Сърбия)
3 батальон от Солун(Гърция)
4 батальон от Битоля(Сърбия)
5 батальон от Одрин(Турция)
6 батальон от Охрид(Сърбия)
7 батальон от Куманово(Сърбия)
8 батальон от Костур(Гърция)
9 батальон от Велес(Сърбия)
10 батальон от Прилеп(Сърбия)
11 батальон от Сяр(Гърция)
12 батальон от Лозенград(Турция)
13 батальон от Кукуш(Гърция)
14 батальон от Воден(Гърция)
15 батальон от Щип(Сърбия)

Македоно-Одрински братства:.......

За Македоно-Одринската Емиграция:
Д-р Л.Милетич
Д-р Ив. Георгов
Д-р И.Каранджулов
Д-р Хр.Татарчев
Г.Баласчев
Хр. Матов
Тод. Александров
Ал.Балабанов
П.Глушков
П.Чаулев
Ат.Яранов
Д.Кушевалиев
Г.Попхристов
В.Дамянов
Г.Георгов
Кр.Йсифчев
Ив.Хаджиниколов
Ив.К. Божинов
Ив.Толев
Хр.Димитров
Матей Геров
Ник.Наумов
М.Коцев
Ил.Дундов
Т.Доревски
К.Жеков

За македоно-одринското опълчение:

Vlado Chernozemski

2010-01-08T13:47:00.000-08:00

Mara-Buneva

2010-01-06T08:19:00.001-08:00

1940 MPO book "Macedonian Almanach" about Mara Buneva:

1937_Jan_Ilinden

2010-01-05T14:10:00.000-08:00

1937_Feb_Ilinden

2010-01-05T13:57:00.000-08:00

1937_Mar_Ilinden

2010-01-05T13:51:00.000-08:00

1937-Okt-Ilinden

2009-12-29T12:24:00.001-08:00

1937-Nov-Ilinden

2009-12-29T12:18:00.000-08:00