петък, 24 юли 2009 г.
вторник, 7 юли 2009 г.
Anton Keckarov ,Антон Кецкаров
Born in 1865 in Ohrid, and belongs to the great Bulgarian Ketskarovi family. Receive basic education in Ohrid and Struga in Grigor Parlichev and other English teachers. Some time studying in high school in Sofia and the Military School in Sofia. Graduated secondary education in 1887 in Thessaloniki male high school english. Anton Ketskarov is among those intellectuals in Macedonia from 80's and early 90-ies of the XIX century, which (often independently of each other) looking for new ways to organize the population, such as combining a revolutionary educational electioneer. Even as a student Anton Ketskarov among the initiators of the foundation of the educational company "St. Clement in Ohrid, whose business is now the subject of counterfeiting in the Republic of Macedonia. The company supports the Bulgarian municipality of Ohrid in disputes with Exarchate and subsequently develops into Sunday school. In 1886 Ilinden of the house of Clement C. buried in the upper gate in Ohrid part of the members of the educational company "St. Clement: Clement dice, Anton Ketskarov, Shukanov Clement, Clement Malezanov, Nikola Chudov, Jakim Derebanov and Anastas and Christo Limoncheva involved in creating revolutionary krazhok. Members of the villages round krazhoka said in Ohrid and agitate people to open schools and to use more actively the temporary permission of the Ottoman authorities to vaorazhava against varluvashtite then Albanian robbers. During the years 1887-1889 Anton Ketskarov is a teacher in Ohrid, and in 1889 - 1897 years - in Bitola. In 1890 he initiated the establishment of Sunday school in that city. One of his disciples, Simeon Radev wrote about his teacher of mathematics in Bitola following: "We were attached to it because of all the merits of the odor came warmth and kindness. Although mild because of type, its involvement in the Ilinden uprising showed him capable of energy and courage. [1] Ketskarov included in VMORO since its founding in 1893 Sunday school in Bitola, who directs, is a cover for the organizational activities and to electioneer VMORO. During the 1897-1898 school years Ketskarov A. is a teacher in Thessaloniki girls high school and during the next academic year in the Bulgarian girls school in Edirne. In 1899 - 1900 years at the VMORO Anton Ketskarov moved into his Ohrid, where the director of education and one of the leaders in the city VMORO. As a teacher in Ohrid, he set aside significant part of their salary to help schools Ohrid and the Bulgarian church community. As chetnik.V 1903 was a delegate to Congress Smilevskiya Bitolskiya District of VMORO where he was appointed district chief of Ohrid. During the Ilinden-Uprising Preobrajenie he was a member of forestry rule in Ohridsko read and act in the region of Debartsa. After the end of the failed uprising, together with other leaders such as Luke VMORO Grupchev, Lazar Dimitrov and withdrew in Albania and Montenegro in Bulgaria. Local authorities for revenge harry home, racking his family and hunt in Bulgaria. In Bulgaria, worked as a teacher in Dobrich, Kavarna and Sliven. In 1908, after the revolution Mladoturskata returned to Macedonia and worked as a teacher in Bitola. In 1911 one of the founders of the local structure of the cultural and educational company Matitsa Bulgaria, whose headquarters is in Istanbul. Ketskarov is one of the activists in Bitola Union of the Bulgarian Constitutional Clubs. Was later arrested by the Turkish authorities charge that has been Chairman of the Revolutionary Organization in 1912 to flee to Bulgaria, where he was briefly a teacher at the pedagogical high school girls Dupnishkata. Ketskarov involved in the Balkan war in the Seventh Rila Infantry Division. In 1913 an attempt to return as a teacher in Bitola in the Virgin grammar, but drive by Serbian authorities. Later was briefly a teacher in Pirin Macedonia. Includes a number of activities in support of refugees from Macedonia. Mezhduvremnno and other Macedonian Bulgarians included in the Templar movement with the idea that it may contribute to the Macedonian cause. Anton Ketskarov is one of the masters of the Great lodge in Bulgaria. From February 1916 he was Director of prigminaziyata in Bitola, but in November the same year forced together with a large part of the local intelligentsia to escape due to seizure of the city of troops Agreement. In 1917 short is professor in Skopje. Document donated by Anton Ketskarov of the Macedonian National Committee from 1932 godina.Izzhivyava serious krusheniyata Bulgaria and the need for permanent change of home and in much of the time between 1918 - 1921 was sick. Have been retired and living in new Sofia district "Modern pregradie, which makes many development efforts - he has initiated the creation of a dining room for children in poor neighborhoods, and in 1922 laid the foundations and the local cultural and educational Charity Society St. St. Cyril and Methodius "in 1932 which develops into the community center that exists to this day. Ketskarov is spomoshtestvuvatelite of the Macedonian scientific institute, established in 1923 in Sofia. Since 1922 Anton Ketskarov be included in the legal activities of the Macedonian refugee organizations, which long has been treasurer and accountant. Particularly active involvement in the Ilinden organization. In 1928 occurred during the cleavage of VMRO in protegerovistko mihaylovistko and wing and other ohridchani it is closer to protogerovistite. After the exorcism of the Serbian authorities in Macedonia in 1941 Ketskarov Anton returned to his hometown along with his wife Catherine and one of his sons, sculptor Ketskarov Methods. During this period Ketskarov Anton lives in the house of his nephew Ivan dice, son of Clement C. dice and Fanny E. Ketskarova-dice, his sister. In 1942 Ketskarov is one of the founders of the Ohrid obshtograzhdanska the "St. Kliment Ohridski", whose objectives are charitable. He died on January 30, 1945. Buried is the Church Saint Constantine and Elena "in Ohrid. Anton Ketskarov father General Vladimir Ketskarov. ...................................................................................................................................................
....................................................................................................................................................
Роден е през 1865 година в Охрид и принадлежи на големия български род Кецкарови. Основното си образование получава в Охрид и Струга при Григор Пърличев и други български учители. Известно време учи в гимназия в София и във Военното училище в София. Завършва средното си образование през 1887 година в Солунската българска мъжка гимназия.
Антон Кецкаров е сред онези интелектуалци в Македония от 80-те и началото на 90-те години на XIX век, които (често независимо един от друг) търсят нови форми за организиране на населението, като съчетават просветната с революционна агитация. Още като ученик Антон Кецкаров е сред инициаторите за основаването на просветното дружество „Свети Климент“ в Охрид, чиято дейност днес е обект на фалшификации в Република Македония. Дружеството подкрепя Охридската българска община в споровете ѝ с Екзархията, а впоследствие прераства в неделно училище. През 1886 г. на Илинден в къщата на Климент В. Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на просветното дружество „Свети Климент“: Климент Заров, Антон Кецкаров, Климент Шуканов, Климент Малезанов, Никола Чудов, Яким Деребанов и Анастас и Христо Лимончеви участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища и да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници.
През 1887-1889 г. Антон Кецкаров е учител в Охрид, а през 1889 - 1897 г. - в Битоля. През 1890 г. той е инициатор за създаване на неделно училище в същия град. Един от учениците му, Симеон Радев пише за своя учител по математика в Битоля следното:
„
Бяхме привързани към него, защото от цялото му същество идеше лъх на сърдечност и доброта. Макар тъй мек на вид, неговото участие в Илинденското въстание го показа способен за енергия и смелост.[1]
“
Кецкаров се включва във ВМОРО след нейното основаване през 1893 г. Неделното училище в Битоля, което ръководи, е прикритие за организационната дейност и агитация на ВМОРО.
През учебната 1897-1898 година А. Кецкаров е учител в Солунската девическа гимназия, а през следващата учебна година в българското девическо училище в Одрин. През 1899 - 1900 година по настояване на ВМОРО Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища и един от ръководителите на ВМОРО в града. Като учител в Охрид той заделя немалка част от своето възнаграждение за подпомагане на охридските училища и на българската църковна община.
Като четник.
В 1903 г. е делегат на Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО, където е избран за Охридски районен началник. По време на Илинденско-Преображенското въстание той е член на Горското началство в Охридско и действа с чета в района на Дебърца. След неуспешния край на въстанието заедно с други ръководители на ВМОРО като Лука Групчев, Лазар Димитров и други се оттегля през Албания и Черна гора в България. За отмъщение местните власти разграбват дома му, изтезават семейството му и го прогонват в България.
В България работи като учител в Добрич, Каварна и Сливен. През 1908 г., след Младотурската революция се завръща в Македония и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество „Българска Матица“, чието седалище е в Цариград. Кецкаров е един от активистите в Битоля на Съюза на българските конституционни клубове. По-късно е арестуван от турските власти с обвинение, че е председател на революционна организация и в 1912 г. отново бяга в България, където за кратко е учител в Дупнишката девическа педагогическа гимназия.
Кецкаров участва в Балканската война в състава на Седма пехотна рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сръбските власти. По-късно за кратко е учител в Пиринска Македония. Включва се в редица дейности по подпомагането на бежанците от Македония. Междувремнно, както и други македонски българи се включва в масонското движение с идеята, че така може да допринесе за македонската кауза. Антон Кецкаров е един от майсторите на Великата масонска ложа на България.
От февруари 1916 година е директор на пригминазията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на Съглашението. През 1917 година за кратко е гимназиален учител в Скопие.
Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 - 1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал „Модерно преградие“, за чието благоустрояване полага немалко усилия - той е инициатор за създаване на трапезария за бедни деца в квартала, а в 1922 г. полага основите и на местното културно-просветно и благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“, което през 1932 година прераства в читалище, съществуващо и до днес. Кецкаров е сред спомоществувателите на Македонския научен институт, учреден през 1923 година в София.
От 1922 година Антон Кецкаров се включва в дейността на македонските легални бежански организации, в които дълго време е касиер и счетоводител. Особено активно е участието му в Илинденската организация. При настъпилото през 1928 г. разцепление във ВМРО на протегеровистко и михайловистко крило, както и други охридчани той е по-близък до протогеровистите.
След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 година Антон Кецкаров се завръща в родния си град, заедно със съпругата си Екатерина и един от синовете си, скулптора Методи Кецкаров. През този период Антон Кецкаров живее в къщата на племенника си Иван Заров, син на Климент В. Заров и Фания Е. Кецкарова-Зарова, неговата сестра. През 1942 година Кецкаров е един от основателите на Охридската общогражданска фондация „Свети Климент Охридски“, чиито цели са предимно благотворителни. Умира на 30 януари 1945 година. Погребан е до църквата „Свети Константин и Елена“ в Охрид.
Антон Кецкаров е баща на генерал Владимир Кецкаров.
....................................................................................................................................................
Роден е през 1865 година в Охрид и принадлежи на големия български род Кецкарови. Основното си образование получава в Охрид и Струга при Григор Пърличев и други български учители. Известно време учи в гимназия в София и във Военното училище в София. Завършва средното си образование през 1887 година в Солунската българска мъжка гимназия.
Антон Кецкаров е сред онези интелектуалци в Македония от 80-те и началото на 90-те години на XIX век, които (често независимо един от друг) търсят нови форми за организиране на населението, като съчетават просветната с революционна агитация. Още като ученик Антон Кецкаров е сред инициаторите за основаването на просветното дружество „Свети Климент“ в Охрид, чиято дейност днес е обект на фалшификации в Република Македония. Дружеството подкрепя Охридската българска община в споровете ѝ с Екзархията, а впоследствие прераства в неделно училище. През 1886 г. на Илинден в къщата на Климент В. Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на просветното дружество „Свети Климент“: Климент Заров, Антон Кецкаров, Климент Шуканов, Климент Малезанов, Никола Чудов, Яким Деребанов и Анастас и Христо Лимончеви участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища и да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници.
През 1887-1889 г. Антон Кецкаров е учител в Охрид, а през 1889 - 1897 г. - в Битоля. През 1890 г. той е инициатор за създаване на неделно училище в същия град. Един от учениците му, Симеон Радев пише за своя учител по математика в Битоля следното:
„
Бяхме привързани към него, защото от цялото му същество идеше лъх на сърдечност и доброта. Макар тъй мек на вид, неговото участие в Илинденското въстание го показа способен за енергия и смелост.[1]
“
Кецкаров се включва във ВМОРО след нейното основаване през 1893 г. Неделното училище в Битоля, което ръководи, е прикритие за организационната дейност и агитация на ВМОРО.
През учебната 1897-1898 година А. Кецкаров е учител в Солунската девическа гимназия, а през следващата учебна година в българското девическо училище в Одрин. През 1899 - 1900 година по настояване на ВМОРО Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища и един от ръководителите на ВМОРО в града. Като учител в Охрид той заделя немалка част от своето възнаграждение за подпомагане на охридските училища и на българската църковна община.
Като четник.
В 1903 г. е делегат на Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО, където е избран за Охридски районен началник. По време на Илинденско-Преображенското въстание той е член на Горското началство в Охридско и действа с чета в района на Дебърца. След неуспешния край на въстанието заедно с други ръководители на ВМОРО като Лука Групчев, Лазар Димитров и други се оттегля през Албания и Черна гора в България. За отмъщение местните власти разграбват дома му, изтезават семейството му и го прогонват в България.
В България работи като учител в Добрич, Каварна и Сливен. През 1908 г., след Младотурската революция се завръща в Македония и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество „Българска Матица“, чието седалище е в Цариград. Кецкаров е един от активистите в Битоля на Съюза на българските конституционни клубове. По-късно е арестуван от турските власти с обвинение, че е председател на революционна организация и в 1912 г. отново бяга в България, където за кратко е учител в Дупнишката девическа педагогическа гимназия.
Кецкаров участва в Балканската война в състава на Седма пехотна рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сръбските власти. По-късно за кратко е учител в Пиринска Македония. Включва се в редица дейности по подпомагането на бежанците от Македония. Междувремнно, както и други македонски българи се включва в масонското движение с идеята, че така може да допринесе за македонската кауза. Антон Кецкаров е един от майсторите на Великата масонска ложа на България.
От февруари 1916 година е директор на пригминазията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на Съглашението. През 1917 година за кратко е гимназиален учител в Скопие.
Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 - 1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал „Модерно преградие“, за чието благоустрояване полага немалко усилия - той е инициатор за създаване на трапезария за бедни деца в квартала, а в 1922 г. полага основите и на местното културно-просветно и благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“, което през 1932 година прераства в читалище, съществуващо и до днес. Кецкаров е сред спомоществувателите на Македонския научен институт, учреден през 1923 година в София.
От 1922 година Антон Кецкаров се включва в дейността на македонските легални бежански организации, в които дълго време е касиер и счетоводител. Особено активно е участието му в Илинденската организация. При настъпилото през 1928 г. разцепление във ВМРО на протегеровистко и михайловистко крило, както и други охридчани той е по-близък до протогеровистите.
След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 година Антон Кецкаров се завръща в родния си град, заедно със съпругата си Екатерина и един от синовете си, скулптора Методи Кецкаров. През този период Антон Кецкаров живее в къщата на племенника си Иван Заров, син на Климент В. Заров и Фания Е. Кецкарова-Зарова, неговата сестра. През 1942 година Кецкаров е един от основателите на Охридската общогражданска фондация „Свети Климент Охридски“, чиито цели са предимно благотворителни. Умира на 30 януари 1945 година. Погребан е до църквата „Свети Константин и Елена“ в Охрид.
Антон Кецкаров е баща на генерал Владимир Кецкаров.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
