Аргир Наков Манасиев е български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско.
Привлечен от Гоце Делчев, Манасиев влиза във ВМОРО през 1894 г. и използва професията си като прикритие за революционна дейност. През февруари1901 г. е принуден да премине в нелегалност и до август 1901 г. е секретар в четата на Кръстьо Българията. Член е на районното ръководно тяло в Кавадарци, a от август 1901 до август 1905 г. е гевгелийски околийски войвода, като по това време негов четник е Леонид Янков. По време на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Димитър Занешев и Петър Юруков, е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“.На 18 1903 г. юли Сава Михайлов и Аргир Манасиев заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. След Илинденското въстание Манасиев води борба срещу появилите се чети е нагръцката въоръжена пропаганда. През 1905 г. е делегат на Рилския конгрес на ВМОРО. От 1906 до 1908 г. живее в София.
По време на Хуриета е учител в Гумендже, а през последвалата през 1909 г. криза в отношенията на дейците на ВМОРО и младотурците се включва в борбата срещу новите управници. По време на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на Първа гевгелийска чета. По-късно сружи в Нестроевата рота на 14 воденска дружина.[3] След освобождението на Гевгели става околийски управител в новосформираната околия. След Междусъюзническата война от 1913 до 1919 година е околийски управител в Струмица.
Аргир Манасиев умира в 1932 година.След войната и загубата на Струмица и Струмишко от България през 1919 г. Манасиев се заселва в Горна Джумая, където става секретар на Окръжната училищна инспекция. Включва се в така наречената Спомагателна организация на ВМРО, имаща административни и съдебни функции в Пиринска Македония и е председател на Околийското управително тяло на ВМРО в Горна Джумая.