Показвания предишния месец

вторник, 26 май 2009 г.

Dimitar Rizov

Rizov was born in 1862 in Bitola, Macedonia (region). At first he studied in his native town and then he continued study in Plovdiv. In 1881 he opened a book store in Bitola, and a year later he was an Bishopric school inspector of the Bulgarian schools in Macedonia. brochure
In 1884 he began to participate in the Bulgarian politics; became an editor of the Liberal Party newspaper Tarnovo Constitution. Rizov was a part of the immigrant wave in the Eastern Rumelian capital Plovdiv, where he actively participated in the Bulgarian Secret Central Revolutionary Committee and in the preparations for the Bulgarian unification.[1] He was a member of the temporary government in Plovdiv in September 6-9, 1885.[1] Rizov was an MP in the Third Great National Assembly (Parliament)(1886-87).[1] In 1887 he continued his education in Liege University in Belgium with a Evlogi Georgiev stipend.
Rizov was an editor of the newspapers Hristo Botev, and co-editor (with Andrey Lyapchev) of Young Bulgaria (1895-1896). He co-edited Self-defense (1885), Macedonian Voice (1885-1887), Independence (1886), and other newspapers.[1] He is an author of the first Ethnography of Macedonia (1881, in French)[1] and of a number of pamphlets on Bulgarian foreign policies.
Since 1897 Dimitar Rizov worked as a diplomat. He was a Bulgarian ambassador in Skopje (1897-1899), diplomatic agent in Cetinje (1903-1905), Belgrade (1905-1907), plenipotentiary minister in Rome (1908-1915), and Berlin (1915-1918). In 1917 in Berlin, together with his brother, Nikola Rizov (also diplomat and publicist), he published the Atlas Bulgarians in their historical, ethnographic, and political frontiers, Berlin 1917, containing 40 maps and explanatory texts in German, English, French, and Bulgarian. Of special significance are the maps, drawn by the leading Bulgarian scientists Prof. Anastas Ishirkov (geography) and Prof. Vasil Zlatarski (history). The atlas contains facsimiles of maps by Pavel Jozef Šafárik, Ami Boué, Ljubomir Davidović, Lejean, F. Hahn and Zach, Mackensie and Irby, Prof. Erben, Elisée Reclus, Kiepert, Synvet, Vasil Kantschoff, and others.

Rizov often changed his political positions for which he was known with the nickname "The Man of the Hundred Opinions".[2] For his opposition to Kniaz Ferdinand, Rizov was sent to prison; later, however, Rizov accepted the Kniaz's regime and political aims. With respect to the Bulgarian national question, and, in particular, to the Macedonian Question, Rizov is unwavering in defending the rights of Bulgarians living outside of the Bulgarian borders.

Ризов е роден 1862 година в Битоля, Македония. Първоначално учи в родния си град, а след това - в Пловдив. В 1881 година отваря книжарница в Битоля, година по-късно е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония.
През 1884 година се включва в политическия живот на България, редактор е на вестника на Либералната партия „Търновска конституция“. Ризов е част от вълната емигранти в източнорумелийската столица Пловдив, където активно участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението на областта с Княжество България.[1] От 6 до 9 семтември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив.[1] Ризов е депутат в Третото велико народно събрание (1886-87).[1] През 1887 година продължава образованието си в Лиежкия университет в Белгия, като стипендиант на Евлоги Георгиев.
Ризов е редактор на вестниците „Самозащита“ (1885), „Македонский глас“ (1885, 1887), „Независимост“ (1886), „Млада България“ (1895-1896) и други.[1] Автор е на първата "Етнография на Македония" (1881, на фр. ез.)[1] и на немалко брошури с вътрешнополитически характер.
От 1897 година Димитър Ризов преминава на дипломатическа служба. Той е български дипломатически представител в Скопие (1897-1899), дипломатически агент в Цетине (1903-1905), Белград (1905-1907), Рим (1908-1915) и Берлин (1915-1918). През 1917 година, в Берлин заедно с брат си Никола Ризов той издава атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език.
Честата смяна на политическите позиции на Ризов му спечелва прякора „Човек на стоте мнения“. Противник на княз Фердинанд, заради което дори е осъден на затвор, впоследствие Ризов, приема неговия режим и политическата му линия. По отношение на българския национален въпрос и в частност на македонския Ризов е последователен в отстояването на правата на българите извън пределите на България.

THE BULGARIANS in their historical, ethnographical and political frontiers Dimitar Rizoff (1917) (in German, English, French, Bulgarian)

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8,_%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8



Reciept for 500 napoleons ,from the Bulgarian government,recived by Dimitar Rizov in the safe of the Makedono-Adrionopol Revolutionery Comitee.

Разписка за 500 наполеона,от Българското правителство ,получени чрез Димитър Ризов в касата на Македоно-Одринския Рев. Комитет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар